Предговор
«Потвърждаваме, че Църквата не само има мисия, но и самата тя е мисия. «Както Отец Ме е пратил, така и Аз ви пращам» (Йн 20, 21): Църквата получава собствената си мисия от Христос, изпратения от Отца. Подкрепяна и ръководена от Светия Дух, тя възвестява и свидетелства за Евангелието на онези, които не го познават или не го приемат, с преференциална опция за бедните, която се корени в мисията на Исус. По този начин тя допринася за идването на Божието царство, на което «е семе и начало» (срв. LG 5)» (Обобщен доклад от първата сесия на XVI редовна генерална асамблея на Синода на епископите [RoS], 8a). Израстването като синодална Църква е конкретен начин да отговорим, всеки един от нас и всички заедно, на този призив и на тази мисия. Братята и сестрите, които взеха участие в синодалните срещи, и по-специално участниците в Първата сесия, имаха конкретен опит от единството и множествеността на Църквата. Дори в епоха като нашата, белязана от нарастващо неравенство, ожесточени поляризации и непрекъсната експлозия на конфликти, Църквата в Христос е знак и инструмент на единението с Бога и единството между хората и е призвана да бъде все по-видима. Вслушвайки се в Светия Дух, приемайки свидетелството на Писанието и изследвайки с вяра знаците на времето, тя може да хармонизира различията като израз на неизчерпаемото богатство на Христовата тайна. Затова опитът на Синода като практика на единство в многообразието представлява пророческо слово, отправено към един свят, който се бори да повярва, че мирът и хармонията са възможни.
Този текст е достъпен и в КИТАЙСКИ ТРАДИЦИОНЕН, КИТАЙСКИ ОПРОСТЕН, FRA, ITA, ESP и POR.