Скъпи братя и сестри,
За мен е радост да бъда с вас в Римската катедрала: Папата е епископ на Рим, а аз съм християнин с вас и епископ за вас. Благодаря на кардиналския викарий за думите, с които откри тази среща, която преживявам като голяма прегръдка на епископа с неговия народ.
Поздравявам членовете на Епископския съвет, енорийските свещеници, всички дякони, религиозните сестри и братя и всички вас, които представлявате енориите си тук. Благодаря ви за радостта от вашето ученичество, за вашата пастирска работа, за бремето, което носите, и за това, което сваляте от раменете на многото хора, които чукат на вратата на вашите общности.
Думите на Исус към самарянката, които току-що чухме в Евангелието, в този труден исторически период, сега са отправени към нас, Църквата в Рим: «Ако знаеше дара Божий» (Йн 4, 10). На тази уморена жена, която идва при кладенеца в най-горещия час на деня, Исус разкрива, че има жива вода, която утолява жаждата завинаги, бликащ извор, който никога не пресъхва: това е самият живот на Бога, дарен на човечеството. Този дар е Светият Дух, Който утолява изгарянията ни и напоява безводието ни, хвърляйки светлина по пътя ни. Свети Лука, в Деянията на апостолите, също използва думата «дар», за да обозначи Светия Дух, творческия Дух, способен да обнови всичко.
Чрез синодалния процес Духът възбуди надеждата за църковно обновление, способно да съживи общностите, така че те да израстват в стила на Евангелието, в близост до Бога и в присъствие на служба и свидетелство в света.
След дълъг период на изслушване и дебати, плодовете на синодалния процес бяха преди всичко насърчение да се повиши стойността на служенията и харизмите, като се изхожда от кръщелното призвание, поставяйки в центъра връзката с Христос и приемайки нашите братя и сестри, започвайки от най-бедните, споделяйки техните радости и скърби, техните надежди и трудности. По този начин се подчертава сакраменталният характер на Църквата и като знак на Божията любов към човечеството Църквата е призвана да бъде привилегирован канал, за да може живата вода на Духа да достигне до всички. Това изисква от светия Божи народ да бъде пример за подражание. Както знаем, тайнствеността и образцовостта са две ключови понятия в еклезиологията на Втория ватикански събор и в херменевтиката на папа Франциск. Спомнете си колко много той взе присърце патристичната тема за mysterium lunae, т.е. Църквата, видяна в отражението на светлината на Христос, в нейната връзка с Него, слънцето на справедливостта и светлината на народите.